Родното кинопроизводство няма най-добрата слава. Да бъдем честни, целият бум на филми и сериали, който се осъществи в последните десет години, по-скоро ни накара да загубим надежда в българското кино. Със своите еднотипни сценарии, театрална актьорска игра и сюжетни дупки обаче те насочиха вниманието на зрителите към някои от неговите проблеми и дадоха възможност за градивна критика от тяхна страна.
Но все пак не можем да сложим цялото кинопроизводство в България под общ знаменател. И с това искам да насоча вниманието Ви към онези филми, които наистина се опитват да кажат нещо на зрителя. Филмите с послание, смислен сценарий, който не напомня хиляда други чуждестранни филми, добра актьорска игра. Всички качества, които малко или много компенсират ограничения бюджет, който е вложен.
Достатъчно е да споменем филма „Уроците на Блага“ на режисьора Стефан Командарев, който спечели кристален глобус на фестивала в Карлови Вари. Определян като трилър, филмът разказва историята на овдовяла жена, която става жертва на телефонни измамници. И е много показателен за социалната реалност на една не малка част от българските пенсионери. Да, добрите, качествени сюжети съществуват и този филм го потвърждава. А за актьорската игра в него е важно да споменем, че Ели Скорчева, която е в главната роля, беше спечели наградата за най-добра актриса.
Преди няколко дни, във Велико Търново имаше лятно кино, организирано от Кинематограф с подкрепата на фонд „Култура“ и местната община. Тъй като това е събитие веднъж в годината(или по-скоро на три години) нямаше как да не го посетя с приятели. Останах доста приятно изненадан от подбраните късометражни филми(или поне тези от тях, които изгледах). От кинематограф споделиха на публиката, че са се постарали да подберат най-доброто от късометражните филми, излезли в последните години, и това си пролича.
Условно програмата, която ни представиха, може да се раздели на две, като два от филмите бяха предимно за деца, а останалите се водеха за възрастни. И те получиха необходимото внимание дори от малкото насъбрали се мои съграждани. Хората гледаха, коментираха, дори имаше пуканки. Беше събитие, което се случва веднъж годишно както писах.
Двата филма за деца: „Баба“ на режисьорката Роза Колчагова и „Драсканица“ на Любомир Печев бяха динамични и впечатляваха с добра графика, актьорска игра и сюжет. „Оттук дотук“ на Георги Матев, който беше следващия прожектиран, /мога да кажа, че/ въпреки тежката атмосфера, която създаваше също беше добре направен, с добра актьорска игра и най-важното – смислен сюжет. Последните два филма – „На червено“ на Тома Вашаров и „Под един покрив“ на Симеон Цончев от друга страна бяха едни от най-вълнуващите късометражни български филми, които съм гледал.
За българското кино има надежда. Това мога да заява не защото ми се иска да е така, а защото наистина го мисля. В България има и талантливи режисьори, аниматори, актьори… които само трябва да бъдат забелязани. Трудната работа е да се случи това, предвид вкусът на масовия зрител.
