Според една неофициална статистика, оперите на последния италиански класик Джакомо Пучини / 1858 -1924/ заемат третото място в репертоара на музикалните театри света, след Верди и Моцарт. След тази знаменита „тройка“, се нареждат творбите на Жорж Бизе, Джоакино Росини, Шарл Гуно, Гаетано Доницети… Много след тях са дългите и трудни за възприемане опери на Рихард Вагнер.
Определено може да се каже, че подобно на своя велик сънародник, Джузепе Верди, Пучини е роден драматург, който е владеел умело, както контраста, така и градацията при предаването на най- сложните и деликатни психологически състояния на героите в своите 12 опери. Несъмненото му майсторство обаче достига своя връх при обрисуването именно на женските образи, на неговите „малки жени“, както любовно ги е наричал: безсмъртните Мими от „Бохеми“, Манон Леско, Тоска, Мадам Бътерфлай и Сестра Анджелика“ от едноименните опери Мини от „Момичето от Златния Запад“ Магда от „Лястовицата“, Лаурета от „Джани Скики“, „Джорджета“ от „Мантията“, Лиу от „Турандот“, които остават ненадминати не само в италианската опера.
Да, за разлика от други значими композитори, оценени едва след смъртта им, Пучини е бил световно известен и признат още приживе като голям оперен автор. Особено след премиерите на триадата „Бохеми“, „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“. Но може да се каже, че е бил достатъчно известен и с другото си „амплоа“, на галантен и надарен любовник. При това бил елегантен, щедър, чаровен. Имал това самочувствие и щедро се възползвал от него! Изискани дами от елита на обществото, но и певици, камериерки – стига да са били хубави и привлекателни – той просто не пропускал всеки удобен случай. Дори обичал да се хвали с подвизите си на Дон Жуан в писма до приятели и колеги.
Но неговите биографи досега спестяваха тези любопитни, скандални подробности от живота му. Наскоро тази празнина запълни една, духовито и без задръжки написана книга, на немския писател и музиковед Хелмут Краусер с красноречивото заглавие „Малките градини на маестро Пучини“. В тях авторът не се притеснява да разкрие повечето от авантюрите на големия музикант. Спира се по- подробно на три от любовните му връзки. Разказва за скандала с камериерката Дория Манфреди, за хубавицата от Торино – синьорина Корина, както и за дългогодишния му роман с богатата лондончанка мисис Сибила Селигмън. За най- известната му любовна история с младата камериерка Дория има дори филм „Пучини и Момичето“ с участието на известния актьор Габриеле Ферцети, показван и по БНТ.
Да, изневерите на композитора скандализират цяла Италия. Довеждат до самоубийство младата Дория Манфреди, камериерката на жена му, Елвира Пучини. Но авторът на романа- биография Краусер, върху основа на новооткрити документи доказва кой всъщност е бил в основата на тази любовна афера. Стотици писма и снимки, намерени натъпкани вътре в отдавна забравен куфар, хвърлили трагична нова светлина върху истината…
Всъщност, според Краусер, личният живот на създателя на „Тоска“ и „Бохеми“ е бил години наред, съпътстват от скандали и трагедии, които дълбоко засегнали работата му като музикант. През 1909 г. италианското общество било шокирано от факта, че съпругата на Пучини, Елвира, го обвинила публично, че е имал извънбрачна връзка. Младата прислужница Дория Манфреди била толкова засрамена от скандала, че се самоубила, като изпила чаша с отрова. След време, името й било изчистено, след като разследване, полицията установила, че момичето все още е било девствено, когато е починало. Синьора Елвира Пучини била призована от съда за фалшивите си твърдения и дори осъдена на пет месеца и пет дни затвор! За да спаси съпругата си, Пучини предложил солидната по онова време сума от 12 000 лири на семейството на прислужницата и така синьора Елвира била спасена от затвора. Но новооткрити документи доказват, че Джакомо Пучини не е имал връзка с младата Дория, а с нейната братовчедка Джулия. Самата Дория просто действала като посредник, по заповед на Пучини, просто предавала писмата му на Джулия. Аферата на композитора с Джулия продължила дълго скандала, тя дори му родила син. Неговото име било Алфредо Манфреди, роден през юни 1923 г., 15 месеца преди смъртта на баща си от рак на гърлото
Пучини посещавал тайно Джулия всеки уикенд и редовно осигурявал тайното си, второ семейство с щедра месечна издръжка. След смъртта на Пучини обаче парите спрели. Алфредо винаги е знаел, че Пучини е негов баща, но композиторът винаги е бил наричан „много близък приятел на семейството“. Алфредо Манфреди / Пучини/ умира в крайна бедност, на 75 години, през 1998 г.
Правнучката Витория Пучини / род 1984/, не стана музикант, а добра драматична и филмова актриса
Алфредо Манфреди, незаконният син на Джакомо Пучини
Джулия Манфреди, любовницата на Пучини
Елвира Пучини, ревнивата съпруга на композитора
Романът- бестселър на Хелмут Краусер „Малките градини на Маестро Пучини“
