„Братя- румънци, с Вас ни свързваха винаги най- живи симпатии. И никога тези симпатии не бяха помрачени от някакво неразбирателство.” – Христо Ботев
Наричат Букурещ „Малкия Париж” или „Париж на Източна Европа”. С пълно право. Този красив град е планиран до голяма степен по модела на Париж, на булевардите, кръглите площади и красиви сгради на прочутия френски архитект и градостроител Жорж Йожен Осман / 1809 – 1891/. В него има Триумфална арка, /, Атенеум, прекрасни сгради с колонади и мансарди, дворци, градини, езера – всичко това дело на местни строители и проектанти, но и с подкрепата на властта – на династията на румънските Хоенцолери, които строиха много повече, по- красиво и по- мащабно от нашите Кобурги, които не оставиха нещо голямо дори в София.
И още в края на XIX век Букурещ е вече голям европейски град (300 000 жители) с широки булеварди, павирани улици и осветление, водоснабдяване, множество фабрики, работилници, магазини и складове, ресторанти, увеселителни заведения и театри. Тук се дават оперни представления още в началото на XIX век от италиански и френски трупи, а малко по- късно и от румънски артисти, а и драматичният театър е на завидна висота. На букурещка сцена неведнъж е играла и великата Сара Бернар. В края на века е построен и уникалният по своята красота и акустика «Атенеум», централната концертна зала на Букурещ, считана за една от най- акустичните и красиви в света. В нея днес се провежда големият международен музикален фестивал «Джордже Енеску», един от водещите в света, на когото гостуват състави от ранга на Миланската Скала и Берлинската филхармония.
От началото на ХХ век румънската столица се модернизира с изключително бързи темпове.
Новият градоустройствен план я превръща в истински европейски град с широки и удобни булеварди / подобни на парижките/ и обширни кръгли площади, високи и красиви обществени сгради, жилищни кооперации в различни стилове, но организирани в хармонични архитектурни ансамбли, добре функциониращ градски транспорт, внушителен брой зелени площи – градини, паркове и водни басейни. Може да се каже, че това е един от най- хармоничните, най-добре планираните и зелени градове на стария континент. И новите сгради тук се строят в съзвучие със старите, а новите паркове и градини изглеждат така, сякаш са създадени през XIX век и не се отличават от първия голям парк в Източна Европа – „Чишмиджиу“, напомнящ за Люксембургската градина в Париж.
Периодът между двете световни войни е време на небивал разцвет на румънската икономика, търговия и култура.
За Букурещ вече се говори като за „Париж на Източна Европа“ не само защото румънците са ревностни франкофони, но и защото главният им град упорито се стреми да достигне така скъпия им френски модел. Култът към Франция и Париж е жив и днес, след четирите десетилетия насилствена изолация от Европа – тук френският език е втори след румънския. Значителна е румънската диаспора във Франция: Джордже Енеску, Мирча Елиаде, Емил Чоран, Константин Бранкузи, Ана дьо Ноай, Тристан Цара, Йожен Йонеско… През 1922 г. жителите на града дори издигат своя Триумфална арка (от железобетон и бял гранит в неокласически стил), подобна на парижката, в чест на победата на Румъния през Първата световна война…
НА КАРТАТА НА БУКУРЕЩ БЪЛГАРСКИТЕ МЕСТА СА ПОВЕЧЕ ОТ 30!
Известно е, че през жестокото турско робство хиляди българи емигрират в румънските земи / княжествата Валахия и Молдова/ и че Букурещ, заедно с Галац и Браила става център на българската емиграция. Румъния е добра и гостоприемна към българите, а и те работят упорито и почтено. В столицата почти няма квартал без българи. Счита се, че повече от един милион българи са се заселили в тези земи, княжествата Валахия и Молдова. Работни и предприемчиви, те строят, произвеждат, образоват се, някои достигат и до високи държавни и общественти позиции. Цели 8 църкви са построени от тях. Тук е бил и центърът на българското революционно движение. В Букурещ пребивават за дълго или за кратко Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, Софроний Врачански , Иван Вазов, Георги Сава Раковски, д- р Петър Берон. Много места са свързани с тях. На Левски и Ботев са издигнати паметници в най- големия парк, при езерото Херастръу. Тук е имало български църкви, български училища и читалища. За съжаление, малко от тези исторически места са съхранени по ред причини – главно градоустройствени и незаинтересованост от нашата страна. Но част от тази памет, все пак, е съхранена.
И колко вярна е поговорката: «Съседът може да бъде по- близък и от брата, защото братът може да бъде далеч, а съседът е винаги до тебе!» Та в този смисъл с румънците винаги сме били по- близки, отколкото със славяните- сърби…