От трудното детство и загубата на майка му до световното признание, голямата политика и скулптурите, които ще продължат да разказват неговата история
На 6 ноември 2026 г. България загуби една от най-разпознаваемите и противоречиви личности в съвременния си културен и обществен живот. Вежди Рашидов – скулптор, художник, политик и бивш министър на културата, си отиде на 74-годишна възраст, оставяйки след себе си не просто произведения на изкуството, а цяла житейска история, белязана от изпитания, амбиция, талант и непреклонен характер.
Той беше човек, когото трудно можеше да поставиш в една категория. За едни беше изключителен творец, за други – ярка и често спорна политическа фигура. Но независимо от оценките, едно е безспорно: Вежди Рашидов остави отпечатък, който трудно може да бъде заличен от времето.
Детството, което изкова характера му
Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Детството му обаче далеч не е приказка. Семейството му се премества в Хасково, а когато е още дете, той преживява една от най-тежките загуби в живота си – смъртта на майка си, известната народна певица Кадрие Летифова.
След тази трагедия животът му поема по труден път. До седми клас живее и учи в сиропиталището в село Студен кладенец. Това са години, които вероятно оставят дълбоки следи в характера му и оформят онзи особен вътрешен свят, който по-късно ще намери израз в неговото изкуство.
Пътят към художественото образование също не е лесен. Първоначално не успява да издържи приемния изпит в Художествената гимназия в София. Изпратен е да учи в техникум в Мадан, но не се отказва от мечтата си. При следващия опит е приет в Художествената гимназия „Илия Петров“.
Тази част от биографията му носи един от най-силните уроци в неговия живот: понякога първият отказ не е край на пътя, а само изпитание за силата на желанието ни.
От мечтата до голямото изкуство
След Художествената гимназия Рашидов продължава образованието си в Националната художествена академия, където завършва специалност „Скулптура“ през 1978 г. в класа на проф. Димитър Даскалов.
Това е началото на един забележителен творчески път.
Рашидов постепенно изгражда собствен художествен почерк, в който бронзът се превръща в един от любимите му материали. Неговите произведения носят силен емоционален заряд, драматизъм и характерна пластичност. Той не просто оформя метал – търси човешкото присъствие в него, движението, болката, страстта и вътрешното противоречие.
През 1985 г. печели конкурс за творческа резиденция в Cité internationale des arts в Париж. Това му дава възможност да се срещне непосредствено със световната художествена сцена.
Особено място в творчеството му заема цикълът от бронзови маски на Лудвиг ван Бетовен. Рашидов създава над 60 интерпретации на образа на великия композитор – тема, към която се връща многократно през годините. Част от тези творби намират място в престижни международни колекции, включително във Ватиканските музеи и скулптурен парк в Палма де Майорка.
Това е признание, което малцина български творци успяват да постигнат.
Сред другите му любими теми са конете и кентаврите – образи, в които се преплитат сила, свобода, движение и митология.
Любопитни факти за Вежди Рашидов
- Бетовен е една от големите му творчески обсесии. Рашидов създава повече от 60 бронзови маски на композитора, превръщайки образа му в цял самостоятелен художествен свят.
- Негови творби присъстват в международни колекции. Сред институциите, свързвани с произведенията му, са галерия „Уфици“ във Флоренция, Музеят „Пушкин“ в Москва и Музеят на Израел в Йерусалим.
- Създава пластики за престижни български отличия. Негови са статуетките на наградата „Златна роза“, отличието „Сирак Скитник“ на БНР и наградата „Питагор“ за наука.
- Получава едно от най-високите държавни отличия. През 2002 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.
- Става член-кореспондент на БАН. Признанието идва през 2004 г. заради приноса му към изкуството и културата.
Между ателието и голямата политика
Вежди Рашидов не остана само в света на изкуството. През годините той навлезе активно и в обществения и политическия живот на България.
Беше министър на културата в две правителства – от 2009 до 2013 г. и от 2014 до 2017 г. Беше народен представител в седем парламента, а през октомври 2022 г. беше избран за председател на 48-ото Народно събрание.
Сред важните културни проекти, свързвани с неговия министерски мандат, е откриването на Националната галерия „Квадрат 500“ през 2015 г. В периода му като министър е реализирана и изложбата „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра – мащабно представяне на българското културно наследство пред международна публика.
Политическата му кариера обаче не минава без противоречия. Острият му език, публичните му изказвания и конфликтите му предизвикват различни реакции. През 2023 г. той се оттегля от политиката.
Но може би най-характерното за него е, че след оттеглянето си от активния политически живот отново се връща към онова, което винаги е било в центъра на съществуването му – изкуството.
Когато животът се превърне в произведение на изкуството
В края на 2025 г. Рашидов представя изложбата „Дървото“, включваща 60 нови акварела и рисунки, посветени на цикъла на живота.
Това е особено символичен момент в творческия му път. Човекът, който години наред извайва бронза, се обръща към деликатността на хартията, цветовете и линията. Темата за раждането, израстването, остаряването и края на човешкия път придобива особена тежест.
В това има нещо дълбоко човешко. Защото независимо колко високо се издига човек, независимо от наградите, признанието и общественото положение, в края на краищата всички оставаме част от един и същи кръговрат.
Историята на Вежди Рашидов е и история за силата да продължиш напред. За детето, което губи майка си, но не губи мечтата си. За младия човек, който не успява от първия път, но намира сили да опита отново. За твореца, който излиза от границите на собствената си страна и достига до международно признание.
Той не беше безгрешен човек и не беше безспорна обществена фигура. Но беше човек с огромна творческа енергия, който остави след себе си десетилетия труд и произведения, които ще продължат да бъдат разглеждани, оценявани и преоткривани.
Може би именно това е най-важното послание на неговия живот: че човек не избира всички изпитания, които съдбата му поднася, но може да избере какво да създаде от тях.
Наследството, което остава
Вежди Рашидов си отиде, но изкуството му остава. Остава в бронза, в рисунките, в галериите, в музеите и в паметта на хората, които са се докоснали до неговото творчество.
Защото истинският творец не измерва живота си единствено с годините, които е изживял, а и с онова, което е оставил след себе си.
А неговото наследство със сигурност ще продължи да предизвиква емоции, размисъл и разговори.
Понякога човек си отива, но онова, което е създал с ръцете, таланта и душата си, продължава да говори вместо него.
Поклон пред паметта му!
Автор: AI
